Публичен профил

Представяне
Казвам се Красимира Желева Делийска. Родена съм на 26.06. 1963 г. в град Ямбол. През 1987 година завърших висше филологическо образование във ВТУ “Кирил и Методий” с квалификация “Специалист по български език и литература и учител по български език и литература”.
Работила съм като учителка в градовете Ямбол и Варна. От 1996 година публикувам във вестниците “Кандидат гимназист”, “Гимназист”, “Супер Рик” и “Алма матер – супер рик” разработки в помощ на кандидатгимназисти, зрелостници и кандидатстуденти. Осъществявала съм редакторска и коректорска работа по книги и учебни помагала.
Имам завършени курсове за компютърна грамотност, владея писмено и говоримо руски, немски и италиански език. През месец декември 2008 година след завършен семинар на тема: „Практическо разработване на успешни проекти по схема за безвъзмездна помощ „Да превърнем училището в привлекателно място за младите хора“ по ОП /оперативна програма / „Развитие на човешките ресурси“ в град София разработих и спечелих проект на тема: „Униформата – индивидуалност в общността“ към Европейски Социален Фонд 2007 – 2013 г. на Република България, Министерство на образованието и науката.
От двадесет години работя в Италия като болногледачка и се грижа за възрастни хора, но носталгията по всичко любимо, свързано с родното, ме провокира да напиша автобиографичната повест „Аз – куфарът“- 2006 година. През учебната 2014/2015 година работих като преподавател по български език и литература в българското неделно училище „Св.Св. Кирил и Методий“- град Рим, с адрес на упражняване на дейността – град Рим, ул. „Мадона ди Кампилио“№ 6 – БКИ /Български култутен институт/ и като вицепрезидент на едноименната асоциация.
През месец октомври 2017 година в сборника „Българите в чужбина – толкова близо, толкова далече“ - част 2, издаден с подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерски съвет на Република България, публикувах есето „Когато търсиш себе си“ - автобиографично и автоиронично представяне на вътрешните ми драматични търсения на съвременна българска жена, преоткриваща своята същност в реалиите на два свята –на духовния и физическия, на родния и чуждия, намирайки пресечната опорна точка в обичта към всичко заобикалящо и в гордостта от родовите корени.
За участие в съвместни проекти и организиране на официално посещение в Италианския Парламент, Българското Посолство в Рим и ауденцата на папата съм почетен член в школата „Европейски мост“ при ОДК – Варна. Имам грамота за участие в конкурс за учители – творци – 2016 година, от Национален клуб „Родолюбие“ за участие в ХХV национален конкурс „Горди с историята и духовните си достижения – 10 години България в Европейския съюз“ за учителска разработка в раздела „Мисия учител“ с видео урок „Дамата с рентгеновите очи“ на Светослав Минков – 2017 година и от XI фестивал на българите по света „Аз съм българче“ във Франкфурт на Майн – Германия в категория литература.
През учебната 2019/2020 година бях назначена за Директор на българското неделно училище „Св.Св, Кирил и Методий“ и през месец юни 2019 година бях официален оценител на Проект за учебни помагала за 5-ти клас по български език и литература за подпомагане на обучението, организирано в чужбина.
След закриване на българското неделно училище „Св.Св, Кирил и Методий“ по време на пандемията, през учебната 2022/2023 година започнах да преподавам български език и литература в българското неделно училище „АзБуки“ към Културна асоциация „Илия и Асен Пейкови“ - град Рим, с Директор госпожа Мариола Георгиева, където продължавам да съм преподавател към момента.
Да работя с нея ме мотивира любовта към и носталгията по българските ми корени! Не искам да забравя своята същност, в която основополагаща е моята учителска мисия за опазване на българското слово и продължаване на изключително прогресивното и пророческото дело на братята Кирил и Методий. Госпожа Георгиева е изпълнена с обич към децата и с идеи как езикът ни да бъде усвояван по забавен и вълнуващ начин. С патриотична всеотдайност и неуморим ентусиасъм тя увлича не само децата, но и техните родители за запазване на българските традиции с празнични драматизации, екскурзии в Родината и конкурси по четене, писане, пеене и рисуване. И резултатът е налице – многобройните награди, спечелени от нейните ученици!
И не на последно място по важност е колегиалното отношение към преподавателите и студентите, работещи по програмите на Еразъм, които с радост опознават един нов начин за преподабане на български език в чуждоезикова среда.
Споделените идеи да не спираме да творим и преподаваме българския език, където и да се намираме и с каквито и трудности да ни провокира битието, правят общата работа истински празник за духовните ни търсения.